5 мая 2012 г., 16:05

Той

3K 7 36

 

Случайно ли посегна към плода?

По-скоро на кармичен кръг прилича.

И този път избрах да се родя

в неподходящо време за обичане.

Улиса се в смеха ми. Този смях

разпалваше една престъпна нежност.

Обичах го така, че не разбрах

кога съм се превърнала в последна.

Кога съм надделяла над страха,

в трапчинката над устните му скрита.

От ничия пораснах до греха

да бъда в близостта му ненаситна.

Усещах с всички будни сетива

как този мъж душата ми обиква.

Не вярвах, че ще има „след това”

и липса, със която да не свиквам.

Не питах ад ли е, или е рай

това ранимо чувство да отдаваш,

додето, неизбежна като край,

сълзата не видях да приближава.

Погълна ме идеята вина,

не ми достигна дъх да се сбогувам.

Сега съм хълм в онази долина,

където времето не съществува.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...