5 мая 2012 г., 16:05

Той

3K 7 36

 

Случайно ли посегна към плода?

По-скоро на кармичен кръг прилича.

И този път избрах да се родя

в неподходящо време за обичане.

Улиса се в смеха ми. Този смях

разпалваше една престъпна нежност.

Обичах го така, че не разбрах

кога съм се превърнала в последна.

Кога съм надделяла над страха,

в трапчинката над устните му скрита.

От ничия пораснах до греха

да бъда в близостта му ненаситна.

Усещах с всички будни сетива

как този мъж душата ми обиква.

Не вярвах, че ще има „след това”

и липса, със която да не свиквам.

Не питах ад ли е, или е рай

това ранимо чувство да отдаваш,

додето, неизбежна като край,

сълзата не видях да приближава.

Погълна ме идеята вина,

не ми достигна дъх да се сбогувам.

Сега съм хълм в онази долина,

където времето не съществува.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...