Той
Случайно ли посегна към плода?
По-скоро на кармичен кръг прилича.
И този път избрах да се родя
в неподходящо време за обичане.
Улиса се в смеха ми. Този смях
разпалваше една престъпна нежност.
Обичах го така, че не разбрах
кога съм се превърнала в последна.
Кога съм надделяла над страха,
в трапчинката над устните му скрита.
От ничия пораснах до греха
да бъда в близостта му ненаситна.
Усещах с всички будни сетива
как този мъж душата ми обиква.
Не вярвах, че ще има „след това”
и липса, със която да не свиквам.
Не питах ад ли е, или е рай
това ранимо чувство да отдаваш,
додето, неизбежна като край,
сълзата не видях да приближава.
Погълна ме идеята вина,
не ми достигна дъх да се сбогувам.
Сега съм хълм в онази долина,
където времето не съществува.
© Бистра Малинова All rights reserved.
