нмг (Надежда Маринова ) нмг (Надежда Маринова )
245
29 дек. 2012 г., 10:47

Той

1.2K 0 3




ТОЙ

Моя Любов, аз вървя под дъжда 
и чадърът ми тихичко пее. 
Срещу мен спира Той - нереален - мъжа 
и усмивки в очите ни грейват.

Как е мокър. С прилепнала риза. 
Разкопчана почти до гърдите. 
С целувка под чадъра ми влиза 
и се гледаме само в очите. 

И стоим. И държи ми ръката. 
(А чадърът дали е опора.) 
Две очи. И я няма земята... 
Любовта се усмихва отгоре. 






Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Маринова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0