ТОЙ
Моя Любов, аз вървя под дъжда
и чадърът ми тихичко пее.
Срещу мен спира Той - нереален - мъжа
и усмивки в очите ни грейват.
Как е мокър. С прилепнала риза.
Разкопчана почти до гърдите.
С целувка под чадъра ми влиза
и се гледаме само в очите.
И стоим. И държи ми ръката.
(А чадърът дали е опора.)
Две очи. И я няма земята...
Любовта се усмихва отгоре.
© Надежда Маринова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
