ТОЙ
Моя Любов, аз вървя под дъжда
и чадърът ми тихичко пее.
Срещу мен спира Той - нереален - мъжа
и усмивки в очите ни грейват.
Как е мокър. С прилепнала риза.
Разкопчана почти до гърдите.
С целувка под чадъра ми влиза
и се гледаме само в очите.
И стоим. И държи ми ръката.
(А чадърът дали е опора.)
Две очи. И я няма земята...
Любовта се усмихва отгоре.
© Надежда Маринова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
