Той
ТОЙ
Моя Любов, аз вървя под дъжда
и чадърът ми тихичко пее.
Срещу мен спира Той - нереален - мъжа
и усмивки в очите ни грейват.
Как е мокър. С прилепнала риза.
Разкопчана почти до гърдите.
С целувка под чадъра ми влиза
и се гледаме само в очите.
И стоим. И държи ми ръката.
(А чадърът дали е опора.)
Две очи. И я няма земята...
Любовта се усмихва отгоре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
