нмг (Надежда Маринова )
245 2094
29.12.2012 г., 10:47 ч.

Той 

  Поезия » Любовна
719 0 3




ТОЙ

Моя Любов, аз вървя под дъжда 
и чадърът ми тихичко пее. 
Срещу мен спира Той - нереален - мъжа 
и усмивки в очите ни грейват.

Как е мокър. С прилепнала риза. 
Разкопчана почти до гърдите. 
С целувка под чадъра ми влиза 
и се гледаме само в очите. 

И стоим. И държи ми ръката. 
(А чадърът дали е опора.) 
Две очи. И я няма земята... 
Любовта се усмихва отгоре. 






© Надежда Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??