26 окт. 2014 г., 09:19

Той

709 0 0

Кой бе той?

Не момче,

а мъж.

Не въздишка,

а любов.

Не болка,

а щастие.

Онова щастие.

Най-хубавото. 

Дето никога не 

отмилява. 

И не се забравя. 
Дори в дъждовните

вторници. 

Аромата по дрехите,

благозвучието на името.
Неговото име.
Неговият аромат.  

Всички спомени

изляти 

на пожълтяла хартия.

Прогорена по краищата,

за да е по-внушително.

Като очите му.
И изпъкналите му скули.
И устните му.
Устни, които винаги ти липсват. 

Дори в дъждовните вторници.
А димът от цигарите му

сякаш още витае във въздуха. 

Изпълвайки го с аромат 

на носталгия.

И неговата липса. 

Не на момчето,

а на мъжа.
Не на мимолетното,

а на вечността. 

Винаги усещаш тази липса.
Дори в дъждовните вторници.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...