Oct 26, 2014, 9:19 AM

Той

  Poetry » Love
706 0 0

Кой бе той?

Не момче,

а мъж.

Не въздишка,

а любов.

Не болка,

а щастие.

Онова щастие.

Най-хубавото. 

Дето никога не 

отмилява. 

И не се забравя. 
Дори в дъждовните

вторници. 

Аромата по дрехите,

благозвучието на името.
Неговото име.
Неговият аромат.  

Всички спомени

изляти 

на пожълтяла хартия.

Прогорена по краищата,

за да е по-внушително.

Като очите му.
И изпъкналите му скули.
И устните му.
Устни, които винаги ти липсват. 

Дори в дъждовните вторници.
А димът от цигарите му

сякаш още витае във въздуха. 

Изпълвайки го с аромат 

на носталгия.

И неговата липса. 

Не на момчето,

а на мъжа.
Не на мимолетното,

а на вечността. 

Винаги усещаш тази липса.
Дори в дъждовните вторници.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...