Той е много висок
(когато страх обладал те е)
Той е много широк
(когато в кръг се въртиш)
Той е толкова тесен
(когато нямаш мечти)
И така е отвесен
(с тишината крещи)
Той е извор в съня
(не кошмар, не надежда)
и е мрежа в деня
(но влече те в безбрежност)
и е толкова повече,
че побира се в нищото,
и ужасен и нужен,
и недаван и искан...
Той просто е...
п и с ъ к.
© Шопландия Софийска Все права защищены