2 июл. 2006 г., 17:34

Той и Тя и НЕ между тях

910 0 13

  Разказ за невъзможната любов

Той каза, че отговор иска
и тя отговори му с "НЕ",
но тази искреност женска
остана неразбрана добре.

Опарен, изгарящ в страстта,
измъчван от болка и блян,
той бе заслепен в любовта,
подтикван от  порив голям.

Тя нямаше нужда от ласка,
той търсеше нейната страст.
Жената без никаква маска
затвори го в своята власт.

Сърцето  мъжко оплете
с невинна нежност добра.
И без да усети му  даде
надежда, но късно разбра.
         ...................

Нейното "Не" бе останало
не прието да лежи в калта.
Незнайно как беше станало -
неканена бе дошла любовта.

И чувството плахо почука
в този така невъзможен ден.
Той открехна вратата полека -
не отвори тя, на друг бе в плен.

И  двамата от туй ги болеше -
сами си избраха да е така.
На него сърцето - кървеше,
на нея душата - виновно сама.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...