30 дек. 2022 г., 13:23

Той и Тя – Втора част на "Сътворение"

775 8 14

Под знак на планети, звездите космични –

мъжът и жената, от Бог сътворени –

Създателят вложил заряди различни...

в красива градина били настанени.

Но Звездния бродник, дошъл  от небето,

на нашата синя планета – Земята,

щом срещнал жената, пленил и сърцето...

История древна до болка позната...

Пред избор, сам в рая, мъжът избрал ада–

не можел без Нея, макар да сгрешила –

животът си труден докрай да изстрада,

дори и в пустиня, без Божа закрила...

   Под булото брачно мъжът и жената

   и днес, в скръб и в радост, споделят съдбата.

  

   14 часът, 24 декември 2022

   13 часът, 30 декември 2022

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на "Теодора" за добавката в"любими" на стиха!
  • Благодаря ти Христо, за посещението и коментара! Винаги ще си добре дошъл на моята страница!
    Виолета, радвам се да те видя на моята страница! Добрите приятели са винаги добре дошли! Благодаря ти за подкрепата!
    Благодаря и на всички, които до този момент прочетоха стиха, а така също и на тези, които поставиха в "любими": Антоанета, Георги, Младен, Кремена, Христо, Виолета! Бъдете благословени от Бог! От сърце ви желая хубави новогодишни празници, Здраве, лично щастие и успехи през Новата 2023 година!
  • Избрал е любовта, готов да премине и през Ада за нея
    Хареса ми. Весело посрещане на новата година, Иван.
    Поздрави!
  • Пьрвото нѣщо, на което попадамъ отъ както съмъ тукъ. Много добрѣ структурирано и докосващо! Хареса ми!
  • Благодаря ти за подкрепата, Георги! Бъди здрав! Желая ти щастие и успех!
    Благодаря и на тебе, Светулка, за посещението, за коментара и за подкрепата! Желая ти здраве и много творчески успехи!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...