30.12.2022 г., 13:23

Той и Тя – Втора част на "Сътворение"

765 8 14

Под знак на планети, звездите космични –

мъжът и жената, от Бог сътворени –

Създателят вложил заряди различни...

в красива градина били настанени.

Но Звездния бродник, дошъл  от небето,

на нашата синя планета – Земята,

щом срещнал жената, пленил и сърцето...

История древна до болка позната...

Пред избор, сам в рая, мъжът избрал ада–

не можел без Нея, макар да сгрешила –

животът си труден докрай да изстрада,

дори и в пустиня, без Божа закрила...

   Под булото брачно мъжът и жената

   и днес, в скръб и в радост, споделят съдбата.

  

   14 часът, 24 декември 2022

   13 часът, 30 декември 2022

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на "Теодора" за добавката в"любими" на стиха!
  • Благодаря ти Христо, за посещението и коментара! Винаги ще си добре дошъл на моята страница!
    Виолета, радвам се да те видя на моята страница! Добрите приятели са винаги добре дошли! Благодаря ти за подкрепата!
    Благодаря и на всички, които до този момент прочетоха стиха, а така също и на тези, които поставиха в "любими": Антоанета, Георги, Младен, Кремена, Христо, Виолета! Бъдете благословени от Бог! От сърце ви желая хубави новогодишни празници, Здраве, лично щастие и успехи през Новата 2023 година!
  • Избрал е любовта, готов да премине и през Ада за нея
    Хареса ми. Весело посрещане на новата година, Иван.
    Поздрави!
  • Пьрвото нѣщо, на което попадамъ отъ както съмъ тукъ. Много добрѣ структурирано и докосващо! Хареса ми!
  • Благодаря ти за подкрепата, Георги! Бъди здрав! Желая ти щастие и успех!
    Благодаря и на тебе, Светулка, за посещението, за коментара и за подкрепата! Желая ти здраве и много творчески успехи!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...