Той: Живеейки така умираш в чуждата реалност и съдба.
Подтиснат търсиш да откриеш себе си.
Откриваш, че живееш за да радваш другите,
а твоята радост е смъртта.
Умирайки така живееш.
Без избор чакаш любовта.
Там някъде в твоето сърце
Останало е място.
Мястото за любовта.
Чисто, непокътната, невинно място за любов, но не човешка.
Мракът е сянка.
Сянката лъжа.
Без избор ти чакаш любовта.
Тя идва и те призовава да влезеш в своята съдба.
В твоята реалност.
В светлината.
Тя: Отворих очите си.
Видях Го да стои пред мен.
Отворих ръцете си.
Усетих топлината на сърцето му.
Любов…
Започнах да приемам, да приемам, да приемам любовта му.
Знам, че тя е вечна и никога няма да спре.
Ако спре, трябва да спра да му вярвам.
Но животът ми, му принадлежи.
Мечтите ми, му принадлежат.
Всичко е Негово!
Искам винаги очите ми да се взират и да търсят Неговите!
Нека винаги ръцете ми да приемат топлината на сърцето му!
Любов!
Искам да я следвам!
Любов!
Знам, че си вечна!
Ти: Сам за себе си реши!
© Jana Light Все права защищены