24 окт. 2014 г., 23:39

Той, Тя, Ти

1.3K 0 0

Той: Живеейки така умираш в чуждата реалност и съдба.

Подтиснат търсиш да откриеш себе си.

Откриваш, че живееш за да радваш другите,

а твоята радост е смъртта.

Умирайки така живееш.

Без избор чакаш любовта.

Там някъде в твоето сърце

Останало е място.

Мястото за любовта.

Чисто, непокътната, невинно място за любов, но не човешка.

Мракът е сянка.

Сянката лъжа.

Без избор ти чакаш любовта.

Тя идва и те призовава да влезеш в своята съдба.

В твоята реалност.

В светлината.

 

Тя: Отворих очите си.

Видях Го да стои пред мен.

Отворих ръцете си.

Усетих топлината на сърцето му.

Любов…

Започнах да приемам, да приемам, да приемам любовта му.

Знам, че тя е вечна и никога няма да спре.

Ако спре, трябва да спра да му вярвам.

Но животът ми, му принадлежи.

Мечтите ми, му принадлежат.

Всичко е Негово!

Искам винаги очите ми да се взират и да търсят Неговите!

Нека винаги ръцете ми да приемат топлината на сърцето му!

Любов!

Искам да я следвам!

Любов!

Знам, че си вечна!

 

Ти: Сам за себе си реши!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jana Light Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...