Той: Живеейки така умираш в чуждата реалност и съдба.

Подтиснат търсиш да откриеш себе си.

Откриваш, че живееш за да радваш другите,

а твоята радост е смъртта.

Умирайки така живееш.

Без избор чакаш любовта.

Там някъде в твоето сърце

Останало е място.

Мястото за любовта.

Чисто, непокътната, невинно място за любов, но не човешка.

Мракът е сянка.

Сянката лъжа.

Без избор ти чакаш любовта.

Тя идва и те призовава да влезеш в своята съдба.

В твоята реалност.

В светлината.

Тя: Отворих очите си.

Видях Го да стои пред мен.

Отворих ръцете си.

Усетих топлината на сърцето му.

Любов…

Започнах да приемам, да приемам, да приемам любовта му.

Знам, че тя е вечна и никога няма да спре.

Ако спре, трябва да спра да му вярвам.

Но животът ми, му принадлежи.

Мечтите ми, му принадлежат.

Всичко е Негово!

Искам винаги очите ми да се взират и да търсят Неговите!

Нека винаги ръцете ми да приемат топлината на сърцето му!

Любов!

Искам да я следвам!

Любов!

Знам, че си вечна!

Ти: Сам за себе си реши!