Толкова далеч и толкова близо.
Това си ти.
Чакан във вятъра,
чакан в дъжда.
Понякога чакан в снега.
А ти си просто капка роса.
Появяваш се сутрин за малко.
Чезнеш, не чуваш и не виждаш лицето,
със сълзи е обляно, сякаш то е детето.
Ала дете съм аз, там вътре.

И днес ще му кажа да си помълчи.
Ще го накажа и в ъгъла ще го изпратя.
Там ще си постои и после ще замълчи.
Цяла нощ ще мълчи,
тъй на спокойствие ще се поспи.
Без въпроси, без сълзи и без надежди.
Звяр в мен се пробужда,
щом тъй говоря.
Не съдете,
а погледнете.
Чуйте  и помогнете!

Питам ви къде е той?
Подайте ми тон!
Аз ще продължа.
Няма да спирам нито за миг.
Ще продължа!