Толкова далеч и толкова близо.
Това си ти.
Чакан във вятъра,
чакан в дъжда.
Понякога чакан в снега.
А ти си просто капка роса.
Появяваш се сутрин за малко.
Чезнеш, не чуваш и не виждаш лицето,
със сълзи е обляно, сякаш то е детето.
Ала дете съм аз, там вътре.
И днес ще му кажа да си помълчи.
Ще го накажа и в ъгъла ще го изпратя. ...