Jan 30, 2014, 6:03 PM

Толкова близо и толкова далеч

  Poetry
1.2K 0 0

Толкова далеч и толкова близо.
Това си ти.
Чакан във вятъра,
чакан в дъжда.
Понякога чакан в снега.
А ти си просто капка роса.

Появяваш се сутрин за малко.
Чезнеш, не чуваш и не виждаш лицето,
със сълзи е обляно, сякаш то е детето.
Ала дете съм аз, там вътре.

И днес ще му кажа да си помълчи.
Ще го накажа и в ъгъла ще го изпратя.
Там ще си постои и после ще замълчи.
Цяла нощ ще мълчи,
тъй на спокойствие ще се поспи.
Без въпроси, без сълзи и без надежди.
Звяр в мен се пробужда,
щом тъй говоря.
Не съдете,
а погледнете.
Чуйте  и помогнете!

Питам ви къде е той?
Подайте ми тон!
Аз ще продължа.
Няма да спирам нито за миг.
Ще продължа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дениз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...