Толкова близо и толкова далеч
Толкова далеч и толкова близо.
Това си ти.
Чакан във вятъра,
чакан в дъжда.
Понякога чакан в снега.
А ти си просто капка роса.
Появяваш се сутрин за малко.
Чезнеш, не чуваш и не виждаш лицето,
със сълзи е обляно, сякаш то е детето.
Ала дете съм аз, там вътре.
И днес ще му кажа да си помълчи.
Ще го накажа и в ъгъла ще го изпратя.
Там ще си постои и после ще замълчи.
Цяла нощ ще мълчи,
тъй на спокойствие ще се поспи.
Без въпроси, без сълзи и без надежди.
Звяр в мен се пробужда,
щом тъй говоря.
Не съдете,
а погледнете.
Чуйте и помогнете!
Питам ви къде е той?
Подайте ми тон!
Аз ще продължа.
Няма да спирам нито за миг.
Ще продължа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дениз Всички права запазени