25 мая 2016 г., 20:37

Толкова ли лесно беше

604 1 3

Tолкова ли беше лесно
да ми кажеш, че е краят?
Да отхвърлиш всички чувства?
Да ме караш да призная,

 

че без бъдеще сме с тебе?
Че сме грешни, забранени?
Хладнокръвно да вменяваш-
страстите са загасени?

 

Да ме лъжеш във очите,
че не ме обичаш вече?
Да си груб, студен, затворен,
нараняващ ме, далечен...

 

Да забравиш, че ме има?
С тишина да ме прокудиш?
Насред пролет да е зима...
Искаше да ме изгубиш.

 

Как отрече се от нас?
И след мен дали болеше?
Да убиеш любовта
толкова ли лесно беше?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мануела Бъчварова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...