Толкова студен...
Чувам викове, но сякаш
думите са избледнели.
Тези далечни гласове
са само в моментите спрели.
И не мога да помръдна
повален, просто жив
на пода, и още не искам
да повярвам, че да стана не мога.
Просто гледам стените,
колко ли болка са виждали те.
Толкова празни днес са звездите
и толкова близо до мен.
Бих дал всичко да се стопля,
но аз съм толкова студен...
И бих затворил очи, ако знаех,
че това не е последният ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стеси Все права защищены
Хубаво все пак! 
Дано се стоплиш скоро!Поздрав за прекрасния стих!
