Чувам викове, но сякаш
думите са избледнели.
Тези далечни гласове
са само в моментите спрели.
И не мога да помръдна
повален, просто жив
на пода, и още не искам
да повярвам, че да стана не мога.
Просто гледам стените,
колко ли болка са виждали те.
Толкова празни днес са звездите
и толкова близо до мен.
Бих дал всичко да се стопля,
но аз съм толкова студен...
И бих затворил очи, ако знаех,
че това не е последният ден.
© Стеси All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хубаво все пак! 
Дано се стоплиш скоро!Поздрав за прекрасния стих!