Колкото сол те обичам...
В приливи нощни ме къпеш,
нежни вълни в мен разбиваш,
устните ми в теб изтръпват.
Колкото хляб те обичам,
сит съм от твоя вкус земен,
семе на тебе наричам -
кълна ми огнен да вземе.
Колкото жар те обичам,
в нея без страх аз да легна -
нека горя и изпичам
в твоя свят мъжката клетва.
Колкото грях те обичам,
в тебе безсмъртие губя -
знам, че така се обричам
все да те искам и любя.
© Михаил Цветански Все права защищены