Колкото сол те обичам...
В приливи нощни ме къпеш,
нежни вълни в мен разбиваш,
устните ми в теб изтръпват.
Колкото хляб те обичам,
сит съм от твоя вкус земен,
семе на тебе наричам -
кълна ми огнен да вземе.
Колкото жар те обичам,
в нея без страх аз да легна -
нека горя и изпичам
в твоя свят мъжката клетва.
Колкото грях те обичам,
в тебе безсмъртие губя -
знам, че така се обричам
все да те искам и любя.
© Михаил Цветански All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
