Тон в живота пак ми дават,
с камертóна, тон основен.
Дирижѝрат, не прощават!
Виж ги ти, да не съм Бетовен!
От замряло, тихо долно До,
карат ме да хвана горно Ла
и разпъват ме като платно.
Стига вече, искам тишина!
И Диез ми слагат, строг Бемол,
вкарват ме във петолиния.
На врата ми вързват Ключа Сол.
Да вървя по права линия?
Тон в живота си дочувам,
но за мен далечен, все по-глух.
Странно, аз не се вълнувам
и живота свиря го по слух.
© Хари Спасов Все права защищены