Легнах снощи,
във сълзи,
причинени от снимки стари.
Колко нощи,
колко дни
ти ще палиш в мен пожари?

Нали ме мразиш,
бях блокиран!?
Бях аз бахти напастта.
Пийнеш, лазиш
да те имам
час ли, два, до сутринта.

От звънене
телефона
ми разглабяш като лего.
Искаш мене
тъй за фона,
да поглезиш твоето его.

По нощите
в три часа
супер близък аз ти ставам.
Топ игрите
под носа
вечно аз ги преживявам.

Пълна маса
с компаньони,
сменяш всичките през час.
Ти си класа
за милиони
и ме връщаш в първи клас.