30 мар. 2015 г., 01:02

Топла чаша с усмивка

800 0 2

Поиска вяра.
Нося ти я в пакетче чай
от диви ягоди и остра мента.
Свари си я.
Вкуси я.
И повярвай.
Но не в думите на тишината.
Повярвай в мен.

Поиска надежда.
Тя е тежък черен чай.
Отпий бавно,
наслади й се.
Позволи й
да те завладее.
Да наостри сетивата ти.
Сега я усети.

Поиска любов.
Сладко каркаде.
Обсебващо е,
нали?
Съществото ти -
побърква се.
Поддава се на сладостта.
Сега вече любуваш ли се?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дъсти Страйнджър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мъдро и оригинално стихотворение за Надежда, Вяра и Любов.
    Пожелавам да изживееш миговете с тези три сестри както си ги описала!
    Поздрав и хубав пролетен ден!
  • каркадето има и кисела нотка
    но пък без да се познава солено няма как да се усети сладкото
    Хубаво!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...