30 мар. 2015 г., 01:02

Топла чаша с усмивка

808 0 2

Поиска вяра.
Нося ти я в пакетче чай
от диви ягоди и остра мента.
Свари си я.
Вкуси я.
И повярвай.
Но не в думите на тишината.
Повярвай в мен.

Поиска надежда.
Тя е тежък черен чай.
Отпий бавно,
наслади й се.
Позволи й
да те завладее.
Да наостри сетивата ти.
Сега я усети.

Поиска любов.
Сладко каркаде.
Обсебващо е,
нали?
Съществото ти -
побърква се.
Поддава се на сладостта.
Сега вече любуваш ли се?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дъсти Страйнджър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мъдро и оригинално стихотворение за Надежда, Вяра и Любов.
    Пожелавам да изживееш миговете с тези три сестри както си ги описала!
    Поздрав и хубав пролетен ден!
  • каркадето има и кисела нотка
    но пък без да се познава солено няма как да се усети сладкото
    Хубаво!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...