Поиска вяра.
Нося ти я в пакетче чай
от диви ягоди и остра мента.
Свари си я.
Вкуси я.
И повярвай.
Но не в думите на тишината.
Повярвай в мен.
Поиска надежда.
Тя е тежък черен чай.
Отпий бавно,
наслади й се.
Позволи й
да те завладее.
Да наостри сетивата ти.
Сега я усети.
Поиска любов.
Сладко каркаде.
Обсебващо е,
нали?
Съществото ти -
побърква се.
Поддава се на сладостта.
Сега вече любуваш ли се?
© Дъсти Страйнджър All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
