Поиска вяра.
Нося ти я в пакетче чай
от диви ягоди и остра мента.
Свари си я.
Вкуси я.
И повярвай.
Но не в думите на тишината.
Повярвай в мен.
Поиска надежда.
Тя е тежък черен чай.
Отпий бавно,
наслади й се.
Позволи й
да те завладее.
Да наостри сетивата ти.
Сега я усети.
Поиска любов.
Сладко каркаде.
Обсебващо е,
нали?
Съществото ти -
побърква се.
Поддава се на сладостта.
Сега вече любуваш ли се?
© Дъсти Страйнджър All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
