Поиска вяра.
Нося ти я в пакетче чай
от диви ягоди и остра мента.
Свари си я.
Вкуси я.
И повярвай.
Но не в думите на тишината.
Повярвай в мен.
Поиска надежда.
Тя е тежък черен чай.
Отпий бавно,
наслади й се.
Позволи й
да те завладее.
Да наостри сетивата ти.
Сега я усети.
Поиска любов.
Сладко каркаде.
Обсебващо е,
нали?
Съществото ти -
побърква се.
Поддава се на сладостта.
Сега вече любуваш ли се?
© Дъсти Страйнджър All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
