Топлех ръцете ти...
Топлех ръцете ти...
(по Джек Абатуров)
Тежко е още небето, много е синьо.
Даже месецът ледено гледа свойте звездици.
Топлех ръцете ти... и все пак изстинаха...
Хвърли роба нощта под твойте ресници...
Помниш ли нашето утро?! Нахалното слънце?!
Зная само тогава как спуснахме щорите...
Виждах как свети в очите ти покълнало зрънце...
Мислеше, че аз ще ти бъда опората...
Писмата ти изтанцуваха болеро във камината.
Знаеш ли, повече недей да ми пишеш...
Греех сърцето ти... и все пак изстина...
Гледаше друг... третия... за мене излишния...
Всичко е вече погребано под тежката прах,
а устните още си шепнат твоето име...
Топлех ръцете ти... А сега ме е страх
от априлското слънце и от огън бездимен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
