Топлех ръцете ти...

(по Джек Абатуров)

Тежко е още небето, много е синьо.
Даже месецът ледено гледа свойте звездици.
Топлех ръцете ти... и все пак изстинаха...
Хвърли роба нощта под твойте ресници...

Помниш ли нашето утро?! Нахалното слънце?!
Зная само тогава как спуснахме щорите...
Виждах как свети в очите ти покълнало зрънце...
Мислеше, че аз ще ти бъда опората...

Писмата ти изтанцуваха болеро във камината.
Знаеш ли, повече недей да ми пишеш...
Греех сърцето ти... и все пак изстина...
Гледаше друг... третия... за мене излишния...

Всичко е вече погребано под тежката прах,
а устните още си шепнат твоето име...
Топлех ръцете ти... А сега ме е страх
от априлското слънце и от огън бездимен...

mimienka (Мария Николова)

2011-03-12T03:44:59+02:00

Прекрасно е!
valia1771 (Ивон)

2011-03-11T22:13:17+02:00

Харесах!
danda (Даниела)

2011-03-11T21:54:09+02:00

Поздравления! Чувствен и тъжен - обожавам тази комбинация!
gali (Галина Кръстева)

2011-03-11T21:08:10+02:00

много силно,страхотно е!
Blagonrava (Евгения Илиева)

2011-03-11T20:28:30+02:00

Топлех ръцете ти... и все пак изстинаха...
Хвърли роба нощта под твойте ресници...

топлината на едни ръце не стигат за двама... колкото и да е силна

прекрасен стих!!!