9 дек. 2016 г., 17:17

Топлина

1.1K 9 23

 

Изгоряло дърво,
любим аромат,
на зима.

 

По стените хоро
сенки редят
от камина.

 

В очите – любов,
а в чашите –
греяно вино.

 

Декември отвън е суров;
сърцето му
топлим го ние.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • като броеница от отделни равнопоставени равностойни образи!
  • Много топлина и уют! Хареса ми!
  • Благодаря ти, Ани
  • Ще се стопи, но пак ще дойде! Радвам се да те открия отново на страницата ми, Йоана!
  • Суров човек, но вътре с добро сърце, винаги е бил добър герой навсякъде... Ако си представим декември като снежен човек, който трябва да прегърнем, ще го стопим... Това е единственият недостатък на щастието - проблясва като миг. Много светове се крият в цветовете и топлите думи. Поздрав и на теб

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....