Топло вълшебство
(на Ангел)
Ти ли си верният страж на духа ми,
тихата обич понесъл на рамо?
Ти ли ме топлиш с горещите думи
или измислен вълшебник си само?
Ти ли постилаш по пътя ми слама -
калната, лепкава мъка попиваш?
Ти ли ме люшкаш във люлка за двама?
Змейови царства за мен ли откриваш?
Ти ли си този с най-сигурни длани,
дето опазва съня от кошмари?
Дето глада ми любовно нахрани?
Ти ли ме пазиш от демони стари?
Ти ли ме водиш през слепи полета
и ми превързваш поредните рани?
Ти ли бродираш мечти на парчета
в шлемове кърпени, в ризници прани?
Ти ли си витите стълби на замък,
дето, залостена, вечност изгнивах?
Ти ли ми светеше? В този ли пламък
крехката обич от вещици скривах?
Там ли ме търсеше - в грешно отричане,
с алени букви белязал гърдите?
Твоето вярно и тихо обичане -
то ли е пристанът? В тебе ли скрит е?
Ти си бил конникът, рицарят в бяло,
обич безмълвна понесъл на рамо.
Времето сякаш за двамата спряло.
Ти си вълшебството. Топло, голямо.
07.12.2007 г.
Дарина Дечева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
Наистина много красиво, нежно и много силно!Поздрав и от мен! 