Топло вълшебство
(на Ангел)
Ти ли си верният страж на духа ми,
тихата обич понесъл на рамо?
Ти ли ме топлиш с горещите думи
или измислен вълшебник си само?
Ти ли постилаш по пътя ми слама -
калната, лепкава мъка попиваш?
Ти ли ме люшкаш във люлка за двама?
Змейови царства за мен ли откриваш?
Ти ли си този с най-сигурни длани,
дето опазва съня от кошмари?
Дето глада ми любовно нахрани?
Ти ли ме пазиш от демони стари?
Ти ли ме водиш през слепи полета
и ми превързваш поредните рани?
Ти ли бродираш мечти на парчета
в шлемове кърпени, в ризници прани?
Ти ли си витите стълби на замък,
дето, залостена, вечност изгнивах?
Ти ли ми светеше? В този ли пламък
крехката обич от вещици скривах?
Там ли ме търсеше - в грешно отричане,
с алени букви белязал гърдите?
Твоето вярно и тихо обичане -
то ли е пристанът? В тебе ли скрит е?
Ти си бил конникът, рицарят в бяло,
обич безмълвна понесъл на рамо.
Времето сякаш за двамата спряло.
Ти си вълшебството. Топло, голямо.
07.12.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
Наистина много красиво, нежно и много силно!Поздрав и от мен! 