Топола

30 дек. 2018 г., 00:20

Поэзия

353 1 1

Носеше се
памучената и душа
като снежен пух
през май.
Разстилаше я
на облачни туфи
из ъглите на къщите.
Вдигаше се на пръсти
и протягаше
високите си пръсти
за още от слънцето.
Когато омекнаха очите му
тя изпусна
сърцевидното си листо
и то дълго осветяваше
паважа.
До самия край
принадлежеше
на септември.

Топола

Свързани произведения

Комментарии

Предложения