Топола
Носеше се
памучената и душа
като снежен пух
през май.
Разстилаше я
на облачни туфи
из ъглите на къщите.
Вдигаше се на пръсти
и протягаше
високите си пръсти
за още от слънцето.
Когато омекнаха очите му
тя изпусна
сърцевидното си листо
и то дълго осветяваше
паважа.
До самия край
принадлежеше
на септември.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
