Dec 30, 2018, 12:20 AM

Топола 

  Poetry
352 1 1

Носеше се
памучената и душа
като снежен пух
през май. 
Разстилаше я
на облачни туфи
из ъглите на къщите. 
Вдигаше се на пръсти
и протягаше 
високите си пръсти 
за още от слънцето. 
Когато омекнаха очите му
тя изпусна 
сърцевидното си листо
и то дълго осветяваше
паважа. 
До самия край 
принадлежеше 
на септември.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??