13 сент. 2009 г., 00:18

Топола насред есенен ден

2.1K 0 37

Най-безутешното нещо -

топола насред есенен ден.

Аз ли не знам...?

Какво от това,

че листите ми са малки сърца ?

Корените ми - на студено.

Моите нужни са толкоз далече,

а аз на ненужните - сянка.

Милостиво облак

понякога ме облича

и ми зарастват от сухото раните.

Аз ли не помня...?

---

А най не обичам тополи.

Нищо, че са дървета.

Кой друг -

вятър за тях да се моли.

Нали все пак

наесен листата им светят...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....