13 сент. 2009 г., 00:18

Топола насред есенен ден

2.1K 0 37

Най-безутешното нещо -

топола насред есенен ден.

Аз ли не знам...?

Какво от това,

че листите ми са малки сърца ?

Корените ми - на студено.

Моите нужни са толкоз далече,

а аз на ненужните - сянка.

Милостиво облак

понякога ме облича

и ми зарастват от сухото раните.

Аз ли не помня...?

---

А най не обичам тополи.

Нищо, че са дървета.

Кой друг -

вятър за тях да се моли.

Нали все пак

наесен листата им светят...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...