Най-безутешното нещо -
топола насред есенен ден.
Аз ли не знам...?
Какво от това,
че листите ми са малки сърца ?
Корените ми - на студено.
Моите нужни са толкоз далече,
а аз на ненужните - сянка.
Милостиво облак
понякога ме облича
и ми зарастват от сухото раните.
Аз ли не помня...? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация