Топола насред есенен ден
Най-безутешното нещо -
топола насред есенен ден.
Аз ли не знам...?
Какво от това,
че листите ми са малки сърца ?
Корените ми - на студено.
Моите нужни са толкоз далече,
а аз на ненужните - сянка.
Милостиво облак
понякога ме облича
и ми зарастват от сухото раните.
Аз ли не помня...?
---
А най не обичам тополи.
Нищо, че са дървета.
Кой друг -
вятър за тях да се моли.
Нали все пак
наесен листата им светят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
