13.09.2009 г., 0:18 ч.

Топола насред есенен ден 

  Поезия
1747 0 37

Най-безутешното нещо -

топола насред есенен ден.

Аз ли не знам...?

Какво от това,

че листите ми са малки сърца ?

Корените ми - на студено.

Моите нужни са толкоз далече,

а аз на ненужните - сянка.

Милостиво облак

понякога ме облича

и ми зарастват от сухото раните.

Аз ли не помня...?

---

А най не обичам тополи.

Нищо, че са дървета.

Кой друг -

вятър за тях да се моли.

Нали все пак

наесен листата им светят...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??