Тополчице моя!
Тополчице моя!
Има изгреви ясни, които ми носят надежда.
Има нощи безсънни – със ласка на нежни ръце.
И морето си има една своя Лунна пътека,
по която ти идваше, с жадно за обич сърце...
Виждам птици, които летят и се любят във полет.
Оживява в мен спомен за твоите тъмни очи.
Ти си моя, Тополчице тънка в разцъфнала пролет.
Долети с тези птици.
И сбъдни всички мои мечти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сашо Маринов Все права защищены
