Обгърнат от студ, студен.
Сам навън.
Аз съм в плен,
в плен посред този снежен ден.

Може на теб да ти е студено,
тяло вледенено.
Но аз кипя и няма да се спра,
защото имам топящо се сърце.

Минава час, минава ден.
Слънце аз не виждам,
но усещам го в мен.
Снежният човек усмихва се.

Снежни дървета виждам над мен.
Аз съм в плен,
посред този топъл снежен ден.

Докосва ме снежна ръка.
И аз я докосвам.
Ние сме разпръснати снежни прашинки,
които свързват се.

И политаме нагоре.
Посред бели полета
и сиви небеса
се возим на шейна.