Jan 10, 2017, 4:57 PM

Топъл, снежен ден

  Poetry
817 0 0

Обгърнат от студ, студен.
Сам навън.
Аз съм в плен,
в плен посред този снежен ден.

 

Може на теб да ти е студено,
тяло вледенено.
Но аз кипя и няма да се спра,
защото имам топящо се сърце.

 

Минава час, минава ден.
Слънце аз не виждам,
но усещам го в мен.
Снежният човек усмихва се.

 

Снежни дървета виждам над мен.
Аз съм в плен,
посред този топъл снежен ден.

 

Докосва ме снежна ръка.
И аз я докосвам.
Ние сме разпръснати снежни прашинки,
които свързват се.

 

И политаме нагоре.
Посред бели полета
и сиви небеса
се возим на шейна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...