Jan 10, 2017, 4:57 PM

Топъл, снежен ден

  Poetry
805 0 0

Обгърнат от студ, студен.
Сам навън.
Аз съм в плен,
в плен посред този снежен ден.

 

Може на теб да ти е студено,
тяло вледенено.
Но аз кипя и няма да се спра,
защото имам топящо се сърце.

 

Минава час, минава ден.
Слънце аз не виждам,
но усещам го в мен.
Снежният човек усмихва се.

 

Снежни дървета виждам над мен.
Аз съм в плен,
посред този топъл снежен ден.

 

Докосва ме снежна ръка.
И аз я докосвам.
Ние сме разпръснати снежни прашинки,
които свързват се.

 

И политаме нагоре.
Посред бели полета
и сиви небеса
се возим на шейна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...