Тор за троскот
Ще взема да се възгордея, че да видите…
от толкоз думи, в чужди сайтове цитиране,
и коментарното поле ще вземе
да ме извиси към звездното небе.
Ще взема да се възгордея, че да видите…
Кон боб яде ли или пък сланина?
О, извинете, май че съм кобила.
И не от расовите, просто от ония,
които блясък нямат, но без тях
не става оранта на селска нива.
Смях!? Е, горда съм! Така е. Даже много
със себе си, като човек.
Животът ми цитираше дословно
и не веднъж, доколко е проклет.
Обаче аз не се предавах и сътворих
от себе си несъвършен куплет,
с добро и радост, с песента на славей,
от малкото перце на птиче,
до слънчогледово невиждано кокиче.
Сладни ли ви? И нека е така!
Че няма залез, без зора,
и няма нощ, без ден да просветлее.
И болката немее след радостна слана…
Попарва даже щастието, когато раната кърви.
Човекът пък, дори и във нещастието,
напред върви и ще върви.
Ще взема да се възгордея, че да видите…
от толкоз думи, в чужди сайтове цитиране,
и коментарното поле ще вземе
да ме извиси към звездното небе
Ще взема да се възгордея, че да видите,
как троскотът тори се от обидите.
© И.К. Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хубава равносметка, с нотка ирония! Хареса ми!
-
Лиа, чудесно и тактично иронизираш някои особи. Далеч съм от мисълта, че това се отнася за теб. Хареса ми хуморът ти и благодаря за усмивката.
-
Благодаря, на всички за звездичките и сърчицата! Това е за показност, но както разбирам, май не ми е нужна,пък и е на последно място в житейските ми разбирания. Благодаря,Пепи!
Наде! Да знаеш, вече си летя с базуката, по- голяма е и по-удобна. Благодаря!Красе, троскот да вариш, и да ядеш...Не препоръчвам. Ще те хванат видения посред бял ден, та ще се чудим, какво ти е станало. 
Що се отнася до коментара ти: Напълно разбрана си. Малко сте тези, които с точните думи, казвате много неща.
Тангерини, благодарна съм ти,че надникваш при мен. Удоволствието е мое!
Марги, не се притеснявай! Въобще, даже! Знаеш ме и като човек и твоите топли думи, винаги ще ги помня, заедно с тези на Дочето. Благодарна съм,че Ви познавам! Казала съм, това, което имах да казвам в несъвършеното си по правилата стихотворение. Наясно съм, даже с грешките си, и единствено бих се извинила на редакторите на раздел поезия за грешките. А иначе, въобще не ми дреме, дали за някой е "поетична плява" или нещо друго. -
Възгордей се, мила! Възгордей се! С право! Един работен кон, едно снежно кокиче, ти.... С право! С право възгордей се! Поизгубихме се. По моя вина. Ною толкова се радвам, че те намерих пак!
-
Хареса ми, Лия, наистина е замислящо. Поздрави
-
А каква супичка става от плевелите Лия, знаеш, че на война всички средства са позволени: да преместваш военното поле, да криеш целите си зад спасяването на хубавата Елена до вкарване на Троянски кон.......Та представи си Лиа, води се сражение и някъде на друго място противника на "каузата" започва заблуждаващи, маневрени дейности... какво прави умният воиник, който няма военачалник, ...ако не са застрашителни тези действа (заблуждаващи), продължава да воюва там, където е основното действие. Действие казвам, докато завесата падне Поздрави! Благодаря, че ме размисли.
-
Да си вирнеш носа, та и с дръжка на метла да се не стига? Може! Но няма да го направиш. Не е такъв троскотът. Жилав, оцеляващ, дразнещ на моменти - да. А ако душата му е: "... слънчогледово невиждано кокиче"...Само небето му е граница. С крила, на метла, както си избереш...
-
Супер си!
Честит празник!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Кате, аз винаги иронизирам първо себе си... Защото се познавам най- добре.Нали знаеш поговорката : "Вместо да му избодеш очите,може да му изпишеш веждите"
Елка, благодаря ти,че винаги надникваш при мен! Удоволствието е мое.