24.05.2020 г., 20:15  

Тор за троскот

1.3K 4 9

Ще взема да се възгордея, че да видите…

от толкоз думи, в чужди сайтове цитиране,

и коментарното поле ще вземе

да ме извиси към звездното небе.

Ще взема да се възгордея, че да видите…

Кон боб яде ли или пък сланина?

О, извинете, май че съм кобила.

И не от расовите, просто от ония,

които блясък нямат, но без тях

не става оранта на селска нива.

Смях!? Е, горда съм! Така е. Даже много

със себе си, като човек.

Животът ми цитираше дословно

и не веднъж, доколко е проклет.

Обаче аз не се предавах и сътворих

от себе си несъвършен куплет,

с добро и радост, с песента на славей,

от малкото перце на птиче,

до слънчогледово невиждано кокиче.

Сладни ли ви? И нека е така!

Че няма залез, без зора,

и няма нощ, без ден да просветлее.

И болката немее след радостна слана…

Попарва даже щастието, когато раната кърви.

Човекът пък, дори и във нещастието,

напред върви и ще върви.

Ще взема да се възгордея, че да видите…

от толкоз думи, в чужди сайтове цитиране,

и коментарното поле ще вземе

да ме извиси към звездното небе

Ще взема да се възгордея, че да видите,

как троскотът тори се от обидите.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Брини,за отделеното време!
    Кате, аз винаги иронизирам първо себе си... Защото се познавам най- добре.Нали знаеш поговорката : "Вместо да му избодеш очите,може да му изпишеш веждите"... Та и за цитирането на мои и чужди коментари в други сайтове... И да си доказват егото или "професионализма",върхи тях... Подобен род дейност само предизвиква смях в гърдите ми. Далеч съм от амбиции да ставам "супер гуру" на писането. Или да уча някого, как да изразява светогледа си. Няма как, ако не е гледал с моите очи и не е чувствал с моето сърце. А да се погледна отстрани е нещо , което при мен е като дишането. Винаги е удоволствие, да те чета! Благодаря!
    Елка, благодаря ти,че винаги надникваш при мен! Удоволствието е мое.
  • Хубава равносметка, с нотка ирония! Хареса ми!
  • Лиа, чудесно и тактично иронизираш някои особи. Далеч съм от мисълта, че това се отнася за теб. Хареса ми хуморът ти и благодаря за усмивката.
  • Благодаря, на всички за звездичките и сърчицата! Това е за показност, но както разбирам, май не ми е нужна,пък и е на последно място в житейските ми разбирания. Благодаря,Пепи!
    Наде! Да знаеш, вече си летя с базуката, по- голяма е и по-удобна. Благодаря!Красе, троскот да вариш, и да ядеш...Не препоръчвам. Ще те хванат видения посред бял ден, та ще се чудим, какво ти е станало. Що се отнася до коментара ти: Напълно разбрана си. Малко сте тези, които с точните думи, казвате много неща.
    Тангерини, благодарна съм ти,че надникваш при мен. Удоволствието е мое!
    Марги, не се притеснявай! Въобще, даже! Знаеш ме и като човек и твоите топли думи, винаги ще ги помня, заедно с тези на Дочето. Благодарна съм,че Ви познавам! Казала съм, това, което имах да казвам в несъвършеното си по правилата стихотворение. Наясно съм, даже с грешките си, и единствено бих се извинила на редакторите на раздел поезия за грешките. А иначе, въобще не ми дреме, дали за някой е "поетична плява" или нещо друго.
  • Възгордей се, мила! Възгордей се! С право! Един работен кон, едно снежно кокиче, ти.... С право! С право възгордей се! Поизгубихме се. По моя вина. Ною толкова се радвам, че те намерих пак!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...