Тор за троскот
Ще взема да се възгордея, че да видите…
от толкоз думи, в чужди сайтове цитиране,
и коментарното поле ще вземе
да ме извиси към звездното небе.
Ще взема да се възгордея, че да видите…
Кон боб яде ли или пък сланина?
О, извинете, май че съм кобила.
И не от расовите, просто от ония,
които блясък нямат, но без тях
не става оранта на селска нива.
Смях!? Е, горда съм! Така е. Даже много
със себе си, като човек.
Животът ми цитираше дословно
и не веднъж, доколко е проклет.
Обаче аз не се предавах и сътворих
от себе си несъвършен куплет,
с добро и радост, с песента на славей,
от малкото перце на птиче,
до слънчогледово невиждано кокиче.
Сладни ли ви? И нека е така!
Че няма залез, без зора,
и няма нощ, без ден да просветлее.
И болката немее след радостна слана…
Попарва даже щастието, когато раната кърви.
Човекът пък, дори и във нещастието,
напред върви и ще върви.
Ще взема да се възгордея, че да видите…
от толкоз думи, в чужди сайтове цитиране,
и коментарното поле ще вземе
да ме извиси към звездното небе
Ще взема да се възгордея, че да видите,
как троскотът тори се от обидите.
© И.К. All rights reserved.
... Та и за цитирането на мои и чужди коментари в други сайтове...
Що се отнася до коментара ти: Напълно разбрана си. Малко сте тези, които с точните думи, казвате много неща.
