Това
Било ли е каквото е било?
Не се замислят птици и смокини.
По-живи са от другите. Защо?
Небе и сладост - хиляди години.
В черупките на нашите души
и слънцето внимава да не падне.
В заблудата, че нещо ни дължи,
попиваме лъчите му със завист.
Маскирана под скъсания чул,
смъртта като икона се прозява.
И ето на - пред погледа й зъл,
пропуснатият пъчи се за слава.
Часовниците, слепи от мъгла,
големи закъснения показват,
но няма време пред и след Това.
Защото не Това е празник.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
