28.08.2020 г., 11:25 ч.
Това
Било ли е каквото е било?
Не се замислят птици и смокини.
По-живи са от другите. Защо?
Небе и сладост - хиляди години.
В черупките на нашите души
и слънцето внимава да не падне.
В заблудата, че нещо ни дължи,
попиваме лъчите му със завист.
Маскирана под скъсания чул,
смъртта като икона се прозява.
И ето на - пред погледа й зъл,
пропуснатият пъчи се за слава.
Часовниците, слепи от мъгла,
големи закъснения показват,
но няма време пред и след Това.
Защото не Това е празник.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
М-да,вече знаеш колко те ценя.
Поздравления, Райна! -
Силен стих с истински прозрения за живота! Поздравления, Райна!
-
Много е хубаво, Райне.
-
Пестеливите послания в твоята поезия създават приемственост, продължение, многоточие, свободна вола. Не ми казват кое какво е, само защото ти така го разбираш. Извинявай за опита да анализирам - не си падам по това, защото според мен анализите в голяма степен съсипват личното възприятие или тежат с акордови внушения, но исках да кажа малко повече от това, че стихът ми хареса много!
-
Оригинални образи, силно разтърсващо внушение!
-
!!!Браво!
-
Мите, харесах много тълкуванието ти. Смирението винаги съпътства смисъла!
Дени, Пепи - благодаря ви , момичета, че сте тук и нека почивните дни са ви приятни! -
Поздравления!!!
-
Браво, Райне. Страхотна си
-
По-живи са, защото природата е това, което е. На нас хората ни липсва смирение. Приехме всичко за даденост и забравихме да бъдем благодарни. Пред лицето на смъртта проличава нашето безсилие. Страхотно е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Браво!!!