Прибави на живота ми Живот!
С едно мъртвешко постоянство,
на чай от недоволство с бергамот,
гостуваше ми ежедневно сянката
на всичко, дето исках, а не бе.
Приличаше на есенен следобед
сърдечната ми, наслоена болка –
късничко за освежаващо кафе
и твърде рано за виното комка.
В ума ми гонеха се сухи листи
по споменни, пустеещи сокаци,
а зейналите във очите липси ...