Това е
Прибави на живота ми Живот!
С едно мъртвешко постоянство,
на чай от недоволство с бергамот,
гостуваше ми ежедневно сянката
на всичко, дето исках, а не бе.
Приличаше на есенен следобед
сърдечната ми, наслоена болка –
късничко за освежаващо кафе
и твърде рано за виното комка.
В ума ми гонеха се сухи листи
по споменни, пустеещи сокаци,
а зейналите във очите липси
ме ослепяваха за живи знаци.
И аз безмълвно гледах отстрани
как гостенката ми сама долива
дълбоки съжаления и как мъгли
се стелеха над чашите, обвиваха
душата ми със смъртна бледност.
Прибави на живота ми Живот!
Затуй забравям, че си чуден сън,
ронлив като крилце на пеперуда,
че от магията ти само фин прашец
върху сърцето ми ще се разстила
в деня, когато, мъртва, се събудя.
Забравям и се вкопчвам силно
във невъзможното ти сбъдване!
Не ме упреквай за това! Щастлива,
сама от тебе някога ще тръгна.
Но дотогава с пролетния аромат,
нахлул в кръвта ми, ще те вдишвам.
Преди последния да се отрони цвят
ще бъда възродена и пречистена.
Прибави на живота ми Живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
Шегувам се, разбира се, просто ме "залови" в малко по-приповдигнато емоционално състояние 
