27 янв. 2009 г., 09:13

Това е

893 0 11
Те повечето са оттатък,
познати, близки имена.
И моето име там го чакат
като приятна новина.

Ще гребна шепа южно лято,
дъх на сено и на роса.
На всички близки и познати
отвъд това ще занеса.

Кокичета от Баба Марта,
на трите си деца гласа...
На вътрешните, на родата,
отвъд това ще занеса.

И глътка вино недопито,
далечен спомен за море.
А пък за вас като ме питат,
ще казвам: всички са добре!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Рано или късно...така е...но нека е по-късно...
    Стихът ти отново е завладяващ!
    Привет!
  • Хей, пресядаш понякога!...
    Трудно го "преглътнах" този стих!
    Радващо е, че все още сме тук и сега!
    Поздрави!
  • Райсън ...
  • Още не е време- шепне вятърът в клонака.
    За къде? Стъпки вън дочувам.
    Чаша вина. Да. Ще пия. С тебе тук. Сега.

    Да пребъдем тук сега и оттатък трънливата ограда.
    Поздрави, Райсън!
  • Рано е, Райсън, раноооо...!
    А глътката вино нека да е тук и сега- сред всички Обични хора!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...