27.01.2009 г., 9:13

Това е

895 0 11
Те повечето са оттатък,
познати, близки имена.
И моето име там го чакат
като приятна новина.

Ще гребна шепа южно лято,
дъх на сено и на роса.
На всички близки и познати
отвъд това ще занеса.

Кокичета от Баба Марта,
на трите си деца гласа...
На вътрешните, на родата,
отвъд това ще занеса.

И глътка вино недопито,
далечен спомен за море.
А пък за вас като ме питат,
ще казвам: всички са добре!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рано или късно...така е...но нека е по-късно...
    Стихът ти отново е завладяващ!
    Привет!
  • Хей, пресядаш понякога!...
    Трудно го "преглътнах" този стих!
    Радващо е, че все още сме тук и сега!
    Поздрави!
  • Райсън ...
  • Още не е време- шепне вятърът в клонака.
    За къде? Стъпки вън дочувам.
    Чаша вина. Да. Ще пия. С тебе тук. Сега.

    Да пребъдем тук сега и оттатък трънливата ограда.
    Поздрави, Райсън!
  • Рано е, Райсън, раноооо...!
    А глътката вино нека да е тук и сега- сред всички Обични хора!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...