Jan 27, 2009, 9:13 AM

Това е

  Poetry » Other
897 0 11
Те повечето са оттатък,
познати, близки имена.
И моето име там го чакат
като приятна новина.

Ще гребна шепа южно лято,
дъх на сено и на роса.
На всички близки и познати
отвъд това ще занеса.

Кокичета от Баба Марта,
на трите си деца гласа...
На вътрешните, на родата,
отвъд това ще занеса.

И глътка вино недопито,
далечен спомен за море.
А пък за вас като ме питат,
ще казвам: всички са добре!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Рано или късно...така е...но нека е по-късно...
    Стихът ти отново е завладяващ!
    Привет!
  • Хей, пресядаш понякога!...
    Трудно го "преглътнах" този стих!
    Радващо е, че все още сме тук и сега!
    Поздрави!
  • Райсън ...
  • Още не е време- шепне вятърът в клонака.
    За къде? Стъпки вън дочувам.
    Чаша вина. Да. Ще пия. С тебе тук. Сега.

    Да пребъдем тук сега и оттатък трънливата ограда.
    Поздрави, Райсън!
  • Рано е, Райсън, раноооо...!
    А глътката вино нека да е тук и сега- сред всички Обични хора!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....