24 июл. 2015 г., 01:43  

Това е краят

1.1K 1 20

Ще те обичам с всичките си утрини,
че любовта е повече от изгрев;
когато заревото пурпурно
от изток плътната тъма прониже,
една хвалебствена извира песен:
"Денят отново с теб ще е чудесен!"

 

И с полета на птиците ще те обичам,
зареяни из незабравкови простори,
над тучни пасища и ваклите овчици;
гори и извори ще славословят
с бълбукането си, със листопада:
"Благословен да е Мъжът-Награда!"

 

Ще те обичам с доживотни залези;
последните лъчи когато изрисуват
онези странни облачни пейзажи,
в които дъжд с дъгата се целуват,
ще легна във прегръдките ти гола:
"Люби ме както вятърът топола!"

 

Ще те обичам с цялото си време;
когато видя, че не ми достига,
каквото имам, ще продам, да взема
минутка само още, мълчалива,
която да запълня със дъха си:
"Светът си ти и с тебе ще завърши!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси, Роси!
  • Как навремето съм пропуснала това чудесно стихотворение! Поздравления за тази творба, Таня!
  • Трогнахте ме с това посещение! От време на време някой ми припомни стихотворения, които съм забравила (аз бързо забравям какво съм написала) Благодаря ви!
  • Разтърси ме - до мозъка на костите..., благословен да е този, който изпитва такава любов..., предпочитам изгревите...!!!
    "Ще те обичам с всичките си утрини,
    че любовта е повече от изгрев;
    когато заревото пурпурно
    от изток плътната тъма прониже,
    една хвалебствена извира песен:
    "Денят отново с теб ще е чудесен!"
  • "...минутка само още, мълчалива,
    която да запълня със дъха си:
    "Светът си ти и с тебе ще завърши!"
    Благодаря ти.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....