24 июл. 2015 г., 01:43  

Това е краят

1.1K 1 20

Ще те обичам с всичките си утрини,
че любовта е повече от изгрев;
когато заревото пурпурно
от изток плътната тъма прониже,
една хвалебствена извира песен:
"Денят отново с теб ще е чудесен!"

 

И с полета на птиците ще те обичам,
зареяни из незабравкови простори,
над тучни пасища и ваклите овчици;
гори и извори ще славословят
с бълбукането си, със листопада:
"Благословен да е Мъжът-Награда!"

 

Ще те обичам с доживотни залези;
последните лъчи когато изрисуват
онези странни облачни пейзажи,
в които дъжд с дъгата се целуват,
ще легна във прегръдките ти гола:
"Люби ме както вятърът топола!"

 

Ще те обичам с цялото си време;
когато видя, че не ми достига,
каквото имам, ще продам, да взема
минутка само още, мълчалива,
която да запълня със дъха си:
"Светът си ти и с тебе ще завърши!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси, Роси!
  • Как навремето съм пропуснала това чудесно стихотворение! Поздравления за тази творба, Таня!
  • Трогнахте ме с това посещение! От време на време някой ми припомни стихотворения, които съм забравила (аз бързо забравям какво съм написала) Благодаря ви!
  • Разтърси ме - до мозъка на костите..., благословен да е този, който изпитва такава любов..., предпочитам изгревите...!!!
    "Ще те обичам с всичките си утрини,
    че любовта е повече от изгрев;
    когато заревото пурпурно
    от изток плътната тъма прониже,
    една хвалебствена извира песен:
    "Денят отново с теб ще е чудесен!"
  • "...минутка само още, мълчалива,
    която да запълня със дъха си:
    "Светът си ти и с тебе ще завърши!"
    Благодаря ти.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...