24.07.2015 г., 1:43  

Това е краят

1.1K 1 20

Ще те обичам с всичките си утрини,
че любовта е повече от изгрев;
когато заревото пурпурно
от изток плътната тъма прониже,
една хвалебствена извира песен:
"Денят отново с теб ще е чудесен!"

 

И с полета на птиците ще те обичам,
зареяни из незабравкови простори,
над тучни пасища и ваклите овчици;
гори и извори ще славословят
с бълбукането си, със листопада:
"Благословен да е Мъжът-Награда!"

 

Ще те обичам с доживотни залези;
последните лъчи когато изрисуват
онези странни облачни пейзажи,
в които дъжд с дъгата се целуват,
ще легна във прегръдките ти гола:
"Люби ме както вятърът топола!"

 

Ще те обичам с цялото си време;
когато видя, че не ми достига,
каквото имам, ще продам, да взема
минутка само още, мълчалива,
която да запълня със дъха си:
"Светът си ти и с тебе ще завърши!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Роси!
  • Как навремето съм пропуснала това чудесно стихотворение! Поздравления за тази творба, Таня!
  • Трогнахте ме с това посещение! От време на време някой ми припомни стихотворения, които съм забравила (аз бързо забравям какво съм написала) Благодаря ви!
  • Разтърси ме - до мозъка на костите..., благословен да е този, който изпитва такава любов..., предпочитам изгревите...!!!
    "Ще те обичам с всичките си утрини,
    че любовта е повече от изгрев;
    когато заревото пурпурно
    от изток плътната тъма прониже,
    една хвалебствена извира песен:
    "Денят отново с теб ще е чудесен!"
  • "...минутка само още, мълчалива,
    която да запълня със дъха си:
    "Светът си ти и с тебе ще завърши!"
    Благодаря ти.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...