toxin (Таня Донова)
354 4099
24.07.2015 г., 1:43 ч.  

Това е краят 

  Поезия
838 1 21

Ще те обичам с всичките си утрини,
че любовта е повече от изгрев;
когато заревото пурпурно
от изток плътната тъма прониже,
една хвалебствена извира песен:
"Денят отново с теб ще е чудесен!"

 

И с полета на птиците ще те обичам,
зареяни из незабравкови простори,
над тучни пасища и ваклите овчици;
гори и извори ще славословят
с бълбукането си, със листопада:
"Благословен да е Мъжът-Награда!"

 

Ще те обичам с доживотни залези;
последните лъчи когато изрисуват
онези странни облачни пейзажи,
в които дъжд с дъгата се целуват,
ще легна във прегръдките ти гола:
"Люби ме както вятърът топола!"

 

Ще те обичам с цялото си време;
когато видя, че не ми достига,
каквото имам, ще продам, да взема
минутка само още, мълчалива,
която да запълня със дъха си:
"Светът си ти и с тебе ще завърши!"

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, Роси!
  • Как навремето съм пропуснала това чудесно стихотворение! Поздравления за тази творба, Таня!
  • Трогнахте ме с това посещение! От време на време някой ми припомни стихотворения, които съм забравила (аз бързо забравям какво съм написала) Благодаря ви!
  • Разтърси ме - до мозъка на костите..., благословен да е този, който изпитва такава любов..., предпочитам изгревите...!!!
    "Ще те обичам с всичките си утрини,
    че любовта е повече от изгрев;
    когато заревото пурпурно
    от изток плътната тъма прониже,
    една хвалебствена извира песен:
    "Денят отново с теб ще е чудесен!"
  • "...минутка само още, мълчалива,
    която да запълня със дъха си:
    "Светът си ти и с тебе ще завърши!"
    Благодаря ти.
  • Ел, удовлетворение е за автора, когато вътрешният му свят е докоснал нечий чужд такъв! Благодаря ти!
  • Ник, понякога човек си мисли, че е срещнал голямата любов. После си мисли същото, докато текат същите чувства, но в друго русло... Идва време обаче (желая го на всеки), когато среща онази обич, която дори и да не нарича "най-голямата", дълбоко в себе си знае, че е последната, защото не съществува друг като него/нея!
    Благодаря ти, че се отбеляза!
  • Това не е край!
    Това е ЛЮБОВ!
  • Ели, драго ми е да те видя!
    Винаги съм такава!
  • Прекрасно, Бъди винаги обичана и щастлива !
  • Велине!
  • Красота!
  • Когато човек има всичко, някак си губи интерес към римите... Но понякога пък те сами се "обаждат"
    Благодаря ви, приятели!
  • Танче, харесах увереността на лирическата ти, че това наистина е краят, че тази любов е последната, че всичко е ясно и толкова просто! Това е толкова рядко чувство и би трябвало да е безкрайно ценно! Много интелигентно написано, браво!
  • С Влади!
  • Много нежна лирика. Освен това: добре издържана строфа, наситени с емоция образи и впечатляваща поанта. Поздравления, Таня!
  • Светът на Лирическата, трептящ с всяка своя фибра, достига степен на пълен хармоничен обмен с окръжаващото. Да, само любовта е тази, която ще ни спаси...
  • "Ще те обичам с цялото си време;
    когато видя, че не ми достига,
    каквото имам, ще продам, да взема
    минутка само още, мълчалива,
    която да зазпълня със дъха си:
    "Светът си ти и с тебе ще завърши!"


    Заглавието "това е краят" се усеща ярко, поетично изразено именно във финалните строфи "светът си ти и с тебе ще завърши". Колко истинско, казвано не веднъж и не от едни влюбен, но толкова чувствено като цяло!!!
  • „Ще те обичам с всичките си утрини,
    че любовта е повече от изгрев...“

    Тя е вечност, тя е всичко Много ми хареса!
  • Красиво вричане, изразено с нестандартна образност и свежа лексика...
  • Силно и зряло стихотворение за любовта със забележително силен финал.
    Минипоантите в края на всеки ред /заградени в кавички/, сякаш сумират предшестващото. Постигнала си много силно въздействие, Таня! Благодаря ти за удоволствито да прочета!
Предложения
: ??:??