18 апр. 2008 г., 09:50

Това е мечтата ми

735 0 11
Потоци от светлина
заливат душата ми.
Космичната свобода
осмисли съдбата ми.

Свободен да обичам,
гледайки само напред.
Свободен да изричам
истини силни безчет.

Вселената е добра,
огромна и безкрайна.
Човекът - една звезда,
оставаща си тайна.

След появата блести,
във живота израства.
После затваря очи
и изведнъж угасва.

Потоци от светлина
заливат душата ми.
Подавайте си ръка,
това е мечтата ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Подавам ръка, нека мечтите се сбъдват ! Поздрав за сиха, чудесен е !
  • Хареса ми!
    Особено края!
  • Подавайте си ръка,
    това е мечтата ми.

    И АЗ!
    Прекрасен стих!
  • Стих - като слънце!
    На фона на толкова черногледство днес.
    "Потоци от светлина" и "космическа свобода" може да почувства само едно благородно и щедро сърце.
    Това си ти,Васил. А твоите стихове са Любов.
    Прекланям се пред твоето човеколюбие и пред твоя оптимизъм.
  • Подавам и моята ръка.Чудесен призив! Много поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...